27 сент. 2007 г., 09:18

Камък на пистата

641 0 9

На Боровец,
сред пистата голяма,
случайно беше се оголил камък.

И ската ми във него се удари
и аз, с голяма скорост, се стоварих
върху снега
и като се търкалях,
в един от боровете се ударих.

(Ударих се по долната глава
и счупих бора -
ала друг път за това.)

- Защо - казах - не са ви чисти пистите?

- Виновни са - казаха - комунистите!

Да, вярно, че настъпиха промени,
но сме наследствено обременени.

Два века византийско робство мина
и във това е първата причина.

Пет века турско робство след това
сме били със наведена глава.

След туй комунистическото иго
бе като двойно робство, под индиго:
не можехме да мислиме самички,
а Партията мислеше за всички.
Но тя бе партия, не бе тефал!
И затова сме днес на тоя хал!

За камъните, пръснати по пистите,
за сделката с дълга, за терористите...
За всичко са виновни комунистите!

Мълчах, мълчах, пък кипнах:

- Вашта мама!
Та комунистите от четвърт век ги няма!

Но още век,
като се насерете,
все с тях ще търсите да ви забърсват гъзовете!

_____

Пускам го като реплика на стихотворението на jenina 1962 "ГНЯВ" и мотото й към него: "На комунистите, не поемащи вината си!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ангар, тази вечер мн. специално ме чукна(без подтекст) по болното място. Днес водих 1 млада и красива жена с дете, да хареса 1 жилище в турския квартал на Хаскьои... Тя бе българка... Две туркини по същото време дойдоха за оглед на жилището. Още при влизнето си-туркините бръкнаха в шалварите и извадиха хилядарките... Представяш ли си колко жалки бяхме ние, българките?!
  • Все някой трябва да ни е виновен. Нека сега да са тия ,пък после ще видим.
  • Невероятно!Страхотно!Поздравления!
  • Яко много яко!!
  • То котилото за пъстроцветните политици
    е едно и също, всички от там се люпят.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...