Sep 27, 2007, 9:18 AM

Камък на пистата

  Poetry
638 0 9

На Боровец,
сред пистата голяма,
случайно беше се оголил камък.

И ската ми във него се удари
и аз, с голяма скорост, се стоварих
върху снега
и като се търкалях,
в един от боровете се ударих.

(Ударих се по долната глава
и счупих бора -
ала друг път за това.)

- Защо - казах - не са ви чисти пистите?

- Виновни са - казаха - комунистите!

Да, вярно, че настъпиха промени,
но сме наследствено обременени.

Два века византийско робство мина
и във това е първата причина.

Пет века турско робство след това
сме били със наведена глава.

След туй комунистическото иго
бе като двойно робство, под индиго:
не можехме да мислиме самички,
а Партията мислеше за всички.
Но тя бе партия, не бе тефал!
И затова сме днес на тоя хал!

За камъните, пръснати по пистите,
за сделката с дълга, за терористите...
За всичко са виновни комунистите!

Мълчах, мълчах, пък кипнах:

- Вашта мама!
Та комунистите от четвърт век ги няма!

Но още век,
като се насерете,
все с тях ще търсите да ви забърсват гъзовете!

_____

Пускам го като реплика на стихотворението на jenina 1962 "ГНЯВ" и мотото й към него: "На комунистите, не поемащи вината си!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ангар, тази вечер мн. специално ме чукна(без подтекст) по болното място. Днес водих 1 млада и красива жена с дете, да хареса 1 жилище в турския квартал на Хаскьои... Тя бе българка... Две туркини по същото време дойдоха за оглед на жилището. Още при влизнето си-туркините бръкнаха в шалварите и извадиха хилядарките... Представяш ли си колко жалки бяхме ние, българките?!
  • Все някой трябва да ни е виновен. Нека сега да са тия ,пък после ще видим.
  • Невероятно!Страхотно!Поздравления!
  • Яко много яко!!
  • То котилото за пъстроцветните политици
    е едно и също, всички от там се люпят.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...