31 mar 2010, 21:37

Кан-Кан

  Poesía
1.3K 0 27

        

                              Фито – Макро поезия

                                     Инспирирана от фотографията

                                     на Pepina (Пепа Деличева)

                            „Танцуващи цветя”

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=208806#comments

 

Кан-Кан

 

Въздишките на нощната стихия

с отблясъци засенчиха Луната.

Звездици три - долитнала магия,

със тичинки обсипаха тревата.

 

Девойки, призрачни от светлина,

нагазват голи в росната морава

и в тръпнещи от музика крака,

тенорно шепнещ вятърът запява.

 

Смехът им в цъфналите храсти

изплита с нишки топъл дъжд -

сънувани дантелно страсти

в мечтания на влюбен мъж.

 

Съшити облаци от първите лъчи

накъдрят хоризонта на воали -

Зора вълшебница ги оцвети

на пурпурни и розови кристали.

 

Облече с рокли нощните цветя,

усмихнат бриз прикри звездите!

Лицата им, прогледнали слънца,

в косите си люлееха мечтите!

 

Въздъхнах, те потрепнаха с очи,

политнаха със изгрева в небето!

Оставяйки танцуващи следи…

отронен лист погали ми лицето.  

 

Разчувстван!

                      Смаян!

                                 Ням!

    … останах сам.

Сълзи… на мойта твърдост не приличат.

                      Сърцето ми се мята в луд Кан-Кан!

                          … и диаманти

              блеснали

потичат.


 


>>>                        Поздрав за всички прочели!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...