31 мар. 2010 г., 21:37

Кан-Кан

1.3K 0 27

        

                              Фито – Макро поезия

                                     Инспирирана от фотографията

                                     на Pepina (Пепа Деличева)

                            „Танцуващи цветя”

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=208806#comments

 

Кан-Кан

 

Въздишките на нощната стихия

с отблясъци засенчиха Луната.

Звездици три - долитнала магия,

със тичинки обсипаха тревата.

 

Девойки, призрачни от светлина,

нагазват голи в росната морава

и в тръпнещи от музика крака,

тенорно шепнещ вятърът запява.

 

Смехът им в цъфналите храсти

изплита с нишки топъл дъжд -

сънувани дантелно страсти

в мечтания на влюбен мъж.

 

Съшити облаци от първите лъчи

накъдрят хоризонта на воали -

Зора вълшебница ги оцвети

на пурпурни и розови кристали.

 

Облече с рокли нощните цветя,

усмихнат бриз прикри звездите!

Лицата им, прогледнали слънца,

в косите си люлееха мечтите!

 

Въздъхнах, те потрепнаха с очи,

политнаха със изгрева в небето!

Оставяйки танцуващи следи…

отронен лист погали ми лицето.  

 

Разчувстван!

                      Смаян!

                                 Ням!

    … останах сам.

Сълзи… на мойта твърдост не приличат.

                      Сърцето ми се мята в луд Кан-Кан!

                          … и диаманти

              блеснали

потичат.


 


>>>                        Поздрав за всички прочели!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...