31.03.2010 г., 21:37

Кан-Кан

1.3K 0 27

        

                              Фито – Макро поезия

                                     Инспирирана от фотографията

                                     на Pepina (Пепа Деличева)

                            „Танцуващи цветя”

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=208806#comments

 

Кан-Кан

 

Въздишките на нощната стихия

с отблясъци засенчиха Луната.

Звездици три - долитнала магия,

със тичинки обсипаха тревата.

 

Девойки, призрачни от светлина,

нагазват голи в росната морава

и в тръпнещи от музика крака,

тенорно шепнещ вятърът запява.

 

Смехът им в цъфналите храсти

изплита с нишки топъл дъжд -

сънувани дантелно страсти

в мечтания на влюбен мъж.

 

Съшити облаци от първите лъчи

накъдрят хоризонта на воали -

Зора вълшебница ги оцвети

на пурпурни и розови кристали.

 

Облече с рокли нощните цветя,

усмихнат бриз прикри звездите!

Лицата им, прогледнали слънца,

в косите си люлееха мечтите!

 

Въздъхнах, те потрепнаха с очи,

политнаха със изгрева в небето!

Оставяйки танцуващи следи…

отронен лист погали ми лицето.  

 

Разчувстван!

                      Смаян!

                                 Ням!

    … останах сам.

Сълзи… на мойта твърдост не приличат.

                      Сърцето ми се мята в луд Кан-Кан!

                          … и диаманти

              блеснали

потичат.


 


>>>                        Поздрав за всички прочели!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...