31.03.2010 г., 21:37

Кан-Кан

1.3K 0 27

        

                              Фито – Макро поезия

                                     Инспирирана от фотографията

                                     на Pepina (Пепа Деличева)

                            „Танцуващи цветя”

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=208806#comments

 

Кан-Кан

 

Въздишките на нощната стихия

с отблясъци засенчиха Луната.

Звездици три - долитнала магия,

със тичинки обсипаха тревата.

 

Девойки, призрачни от светлина,

нагазват голи в росната морава

и в тръпнещи от музика крака,

тенорно шепнещ вятърът запява.

 

Смехът им в цъфналите храсти

изплита с нишки топъл дъжд -

сънувани дантелно страсти

в мечтания на влюбен мъж.

 

Съшити облаци от първите лъчи

накъдрят хоризонта на воали -

Зора вълшебница ги оцвети

на пурпурни и розови кристали.

 

Облече с рокли нощните цветя,

усмихнат бриз прикри звездите!

Лицата им, прогледнали слънца,

в косите си люлееха мечтите!

 

Въздъхнах, те потрепнаха с очи,

политнаха със изгрева в небето!

Оставяйки танцуващи следи…

отронен лист погали ми лицето.  

 

Разчувстван!

                      Смаян!

                                 Ням!

    … останах сам.

Сълзи… на мойта твърдост не приличат.

                      Сърцето ми се мята в луд Кан-Кан!

                          … и диаманти

              блеснали

потичат.


 


>>>                        Поздрав за всички прочели!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...