13 mar 2009, 22:13

Канцерогенитална

  Poesía » Otra
1.1K 0 22

Тези очи недовиждат.
Мразят да гледат. Реално.
Често привидно примижват.
Всъщност се давят.
Фатално.

Тези очи недояждат.
Някак си гледат. Критично.
Търсят сърца. Да се вграждат.
После изгниват.
Със всичко.

Тези очи недоплакват.
Стържат клепачи от сухо.
Не е от щастие. Чакат.
Нечия жална
разруха.

Тези очи недоглеждат.
Вътрешно колко е мръсно.
Те не излъчват надежда.
Те се извиват.
И съскат.

Тези очи се премрежват.
Също така апатично.
Вграждат се. После се режат.
Заедно с гнилото.
Всичко.

редакция, 16.03.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...