Mar 13, 2009, 10:13 PM

Канцерогенитална

  Poetry » Other
1.1K 0 22

Тези очи недовиждат.
Мразят да гледат. Реално.
Често привидно примижват.
Всъщност се давят.
Фатално.

Тези очи недояждат.
Някак си гледат. Критично.
Търсят сърца. Да се вграждат.
После изгниват.
Със всичко.

Тези очи недоплакват.
Стържат клепачи от сухо.
Не е от щастие. Чакат.
Нечия жална
разруха.

Тези очи недоглеждат.
Вътрешно колко е мръсно.
Те не излъчват надежда.
Те се извиват.
И съскат.

Тези очи се премрежват.
Също така апатично.
Вграждат се. После се режат.
Заедно с гнилото.
Всичко.

редакция, 16.03.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...