Mar 13, 2009, 10:13 PM

Канцерогенитална

  Poetry » Other
1.1K 0 22

Тези очи недовиждат.
Мразят да гледат. Реално.
Често привидно примижват.
Всъщност се давят.
Фатално.

Тези очи недояждат.
Някак си гледат. Критично.
Търсят сърца. Да се вграждат.
После изгниват.
Със всичко.

Тези очи недоплакват.
Стържат клепачи от сухо.
Не е от щастие. Чакат.
Нечия жална
разруха.

Тези очи недоглеждат.
Вътрешно колко е мръсно.
Те не излъчват надежда.
Те се извиват.
И съскат.

Тези очи се премрежват.
Също така апатично.
Вграждат се. После се режат.
Заедно с гнилото.
Всичко.

редакция, 16.03.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...