23 abr 2008, 8:58

Капан

  Poesía
675 0 6

                    

                                             Какъв капан от безнадежност,

                                             каква лъжа от обич неосъществена.

                                             Изкуство да живееш уравновесена,

                                             когато си до болка ужасена.

                                             Семейство, дом, деца са грижа твоя.

                                             Загрижена за всичко у дома.

                                             За тебе е останало на воля

                                             да мечтаеш в средата на нощта.

                                             Правата ти са очертани ясно -

                                             да си стоиш в дома на тясно.

                                             Да си щастлива, ако ти остане време,

                                             пред телевизора щом съпругът дреме.

                                             Да си доволна от живота.

                                             Да носиш гордо ти хомота.

                                             Да се усмихваш през сълзи,

                                             без право да те заболи.

                                             Какъв капан от безнадеждност.

                                             Каква лъжа от тебе изградена.

                                             Как искаш тя да бъде разрушена,

                                             защото ти си вече изхабена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Да си щастлива,ако ти остане време..." А,не! Да си щастлива непрекъснато!
  • Така е - това, което може човек сам да си причини....Уви! Поздрав, много ми хареса!
  • тъжната истина...капан за себе си...сами влизаме в него...
    развълнува ме...с обич, мила Илиана. Много хубав стих!
  • Здравейте и усмихнат ден на всички!
  • действителността е точно такава Илиана...
    с уважение !

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...