Какъв капан от безнадежност,
каква лъжа от обич неосъществена.
Изкуство да живееш уравновесена,
когато си до болка ужасена.
Семейство, дом, деца са грижа твоя.
Загрижена за всичко у дома.
За тебе е останало на воля
да мечтаеш в средата на нощта.
Правата ти са очертани ясно -
да си стоиш в дома на тясно.
Да си щастлива, ако ти остане време,
пред телевизора щом съпругът дреме.
Да си доволна от живота.
Да носиш гордо ти хомота.
Да се усмихваш през сълзи,
без право да те заболи.
Какъв капан от безнадеждност.
Каква лъжа от тебе изградена.
Как искаш тя да бъде разрушена,
защото ти си вече изхабена.
© Илиана Петрова All rights reserved.