23.04.2008 г., 8:58

Капан

673 0 6

                    

                                             Какъв капан от безнадежност,

                                             каква лъжа от обич неосъществена.

                                             Изкуство да живееш уравновесена,

                                             когато си до болка ужасена.

                                             Семейство, дом, деца са грижа твоя.

                                             Загрижена за всичко у дома.

                                             За тебе е останало на воля

                                             да мечтаеш в средата на нощта.

                                             Правата ти са очертани ясно -

                                             да си стоиш в дома на тясно.

                                             Да си щастлива, ако ти остане време,

                                             пред телевизора щом съпругът дреме.

                                             Да си доволна от живота.

                                             Да носиш гордо ти хомота.

                                             Да се усмихваш през сълзи,

                                             без право да те заболи.

                                             Какъв капан от безнадеждност.

                                             Каква лъжа от тебе изградена.

                                             Как искаш тя да бъде разрушена,

                                             защото ти си вече изхабена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Да си щастлива,ако ти остане време..." А,не! Да си щастлива непрекъснато!
  • Така е - това, което може човек сам да си причини....Уви! Поздрав, много ми хареса!
  • тъжната истина...капан за себе си...сами влизаме в него...
    развълнува ме...с обич, мила Илиана. Много хубав стих!
  • Здравейте и усмихнат ден на всички!
  • действителността е точно такава Илиана...
    с уважение !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...