Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
22 nov 2021, 18:28  

Капан за мечки 

  Poesía » Filosófica
688 5 14

Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки,
за егото – убило дребосъка.
Изтича между пръстите полечка,
живот безсмислен. И часовник цъка.
А после? После нищо няма смисъл
и всеки ще е само тор. За цвете.
Каквото си мечтал, или си писал,
ще го изтрие времето, поете.
А с някой стих, щом бурята затихне
ще стъкнат огън.Бог им го дарява.
Един поет насън ще се усмихне...
Такава е нетрайната ни слава.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Все някой ще се стопли! Все някой ще си спомни! Хареса ми!
  • Само когато надскочим егото си и спрем да галим Аза разбираме, че всъщност сме много малки. Хареса ми, Наде!
  • Пуста слава
    А всичко е така нетрайно, барабар с нас!
    Хареса ми.
  • Благодаря, сенсей!
  • Звучи смислено и красиво - поетично и реалистично.
  • Благодаря, Вики!
  • Хареса ми и стихотворението, и експромта на Пепи
  • Всеки от нас има достойнство, радва се на добрите думи. Пишеш, олеква ти, ако думите ти намерят отклик в нечия душа, какво по-хубаво от това? Вчера умрях от смях с това "топ пет". Главозамайването, горделивостта и "о, колко съм значим", не водят до нищо добро. Никой не е по-голям от хляба!
  • интересно ми е било винаги какво е това напъване да останеш, да си запомнен, признат... живей си живота като едно подарено чудо, пък от каквото има нужда то няма да умре, природата е над дребните човешки избори - капани на суетата
  • Суета човешка и огромно его. За славата не знам/заслужават я гениалните/, но поне ние простосмъртните признание да имаме някакво като награда за усилията ни.
  • Благодаря ви, момичета! Когато емоциите преливат... Така е, Пепи, така е.
  • Кому е нужна вечна слава,
    щом животът е нетраен?
    Суетата - на егото храната,
    и гордостта криворазбрана,
    че на съдбата си избраник,
    и демонстрираш власт и сила,
    да скриеш като грахово зърно
    душата недохранена как се свила.
    Попадаш в собствения си капан
    за мечки, а стръвницата си ти!

    Поздравления!
  • Така е, Наде!
  • Да..
Propuestas
: ??:??