Капан за мечки
Един живот. И той ни е назаем.
Една съдба и тя предначертана.
И мислим си, че можем и че знаем,
и гордостта ни всъщност е капана
и не какъв да е – жесток – за мечки,
за егото – убило дребосъка.
Изтича между пръстите полечка,
живот безсмислен. И часовник цъка.
А после? После нищо няма смисъл
и всеки ще е само тор. За цвете.
Каквото си мечтал, или си писал,
ще го изтрие времето, поете.
А с някой стих, щом бурята затихне
ще стъкнат огън.Бог им го дарява.
Един поет насън ще се усмихне...
Такава е нетрайната ни слава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
