Сънен залез пълзи по паважа към теб
но пред него не виждам море
само сняг обгръща комина
сиви птици
небе
и е толкова тихо
че заглъхвам в капчука...
в бляскав лъч по ръба на пъртина...
А дори не е ден... милиони звезди
стелят лъскави длани по пустите улици в мрака
светофари нашепват че всичко зависи от мен
и че някъде някой безмълвно ме чака... ...