Капан за сънища
Сънен залез пълзи по паважа към теб
но пред него не виждам море
само сняг обгръща комина
сиви птици
небе
и е толкова тихо
че заглъхвам в капчука...
в бляскав лъч по ръба на пъртина...
А дори не е ден... милиони звезди
стелят лъскави длани по пустите улици в мрака
светофари нашепват че всичко зависи от мен
и че някъде някой безмълвно ме чака...
и не помня защо всеки залез е тих –
в мен звучат милиарди вселени
аз съм шумно момиче
обичам дъжда
и ръцете ти нощем по мене...
а откакто те няма се уча да спя –
врабчетата даже приспивам...
сънен залез пълзи по паважа към теб...
хайде лягай си... да намина...
