Капан за ветрове
Защото казват - много я обичал,
дъхът му се залепвал за кората ù.
С безсрамни пръсти тя го разсъбличала.
Преди да стане мъж, бил нежен вятър.
В короната ù плакал като птица.
Звънял редовно. Странни минувачи
донасяли от него глътки вино.
Преди съдбата им да ги прекрачи,
били деца. И старци. И могили.
Били ли са на себе си? Едва ли!
Не знам защо ти го разказвам, мили?
Една внезапна лудост ме погали.
Превърза се на панделка сърцето.
Доплака ми се. Сякаш търся рима
за нещо неизмислено, което
не виждаме, но знаем, че го има.
© Росица Младенова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много е красиво!
-
Да! Явно думите обичат твореца тук.
Ако публикувате по-честичко, Роси, не мисля, че ще има сърдити.
-
Ми ...Това е..
Открих си нещо, което често ще препрочитам.. -
За мен беше удоволствие да прочета!
-
Да,усещането е мистично.
Запомняща се поанта! -
Разкош!
-
Благодаря ви, Маргарита, teis, Довереница, Мария и Светулка за добрите думи. Радвам се, че ви е докоснало.
-
Потръпнах! Адмирации!
-
Влюбих се в моженето ти да изграждаш магични стихове, които привличат неодържимо! Това се казва Поезия! Браво!
-
Очарователен капан.Почти се влюбих.
Финалът се загнезди във сърцето ми.
Сега не мога да напиша друго
освен: Прекрасно! И Великолепие! -
Неделя е... пия кафе, отварям сайта... и прочитам това... завърза ми на панделка сърцето, Роси. Благодаря за усещането!
-
Много...!
-
Благодаря ви
-
Харесах и аз много!
-
Харесах много!
-
!!!!
-
Благодаря ти. Увеличих шрифта по препоръка на Таня Борисова. Беше ужасно ситен, наистина. Те, всичките ми стихове са стари. Опитвам се да ги прочета и проверя по нов начин чрез вас. На някои може да им е писано да живеят. Други пък са безнадежно остарели и не докосват никого, а задържат само някакво лично преживяване. Да пребивавам в това пространство тук с тях е нещо като експеримент за мен. Поздрав!
-
Силно препоръчвам да редактираш по-често подобни великолепни творби от миналото, та да мога да им се насладя в настоящето!
-
прекрасна поезия...
сърдечно към теб, Росица. -
Много благодаря на всички, които са си направили труда да прочетат и коментират...За мен беше изключително приятно да видя имената ви тук.
Бъдете здрави! -
Супер!
Поздрав от мен! -
Хммм... интересно. Хареса ми.
Колко неща стоят на върха на езика ми.... и колкото и да пиша, и да пиша - все не излизат...
Как да ги вържеш? Със сърцето си? Ако ги извадиш със сърцето си - ще умреш... може би това са думите които устните ти прошепват последни?
Успех -
много хубаво е стихотворението ти!
-
Много хубаво стихо, но този ситен шрифт ме измъчи!
-
Разкошна си!Поздрав!
-
Браво!
-
Заплени ме, стиха ти!
-
Чуднотия!
-
Браво!
-
-
Мнооого хубаво!
-
хубаво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
