6.10.2010 г., 21:40 ч.  

Капан за ветрове 

  Поезия » Друга
1936 12 32

 

Защото казват - много я обичал,

дъхът му се залепвал за кората ù.
С безсрамни пръсти тя го разсъбличала.

Преди да стане мъж, бил нежен вятър.

В короната ù плакал като птица.
Звънял редовно. Странни минувачи
донасяли от него глътки вино.
Преди съдбата им да ги прекрачи,

били деца. И старци. И могили.
Били ли са на себе си? Едва ли!
Не знам защо ти го разказвам, мили?
Една внезапна лудост ме погали.

Превърза се на панделка сърцето.
Доплака ми се. Сякаш търся рима
за нещо неизмислено, което
не виждаме, но знаем, че го има.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??