Защото казват - много я обичал,
дъхът му се залепвал за кората ù.
С безсрамни пръсти тя го разсъбличала.
Преди да стане мъж, бил нежен вятър.
В короната ù плакал като птица.
Звънял редовно. Странни минувачи
донасяли от него глътки вино.
Преди съдбата им да ги прекрачи,
били деца. И старци. И могили.
Били ли са на себе си? Едва ли!
Не знам защо ти го разказвам, мили?
Една внезапна лудост ме погали. ...