12 ago 2018, 2:40

Капчица роса 

  Poesía » Otra
618 7 7
В извивката на дългите му мигли
се ражда капчица роса.
Да я достигна?! Мога, но не бива!
В росата няма да пълзя
назад-назад, като Калина,
онази, дето обитава песента,
без припев, без поминък,
с едничкото вълшебство на уста.
С уста се изкушава непознатото,
с безпаметност, с пиянство от любов.
Светът ми – свят на ятото,
си тръгва, щом усети се за път готов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??