12.08.2018 г., 2:40 ч.

Капчица роса 

  Поезия » Друга
558 7 7

В извивката на дългите му мигли

се ражда капчица роса.

Да я достигна?! Мога, но не бива!

В росата няма да пълзя

 

назад-назад, като Калина,

онази, дето обитава песента,

без припев, без поминък,

с едничкото вълшебство на уста.

 

С уста се изкушава непознатото,

с безпаметност, с пиянство от любов.

Светът ми – свят на ятото,

си тръгва, щом усети се за път готов.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??