Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
15 sept 2020, 8:48

Капчица вода

1.6K 5 19

В капката вода

сълзата на небето,

блещукат светлинки,

а после истински искри

политат над полето

закачат се и крият

от слънчеви лъчи.

Не са ли те

несбъднати желания

от нас превърнати 

във светлина,

изпратени там горе

към Създателя

и върнати

във капчици вода

 

Септември,2015г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Къде ли си, не знам.
    Но нейде стихове навярно пишеш.
    Не помня, казах ли ти, колко си ГОЛЯМ.
    Поете, всеки ден ще липсваш.

    Твоя вечна приятелка, Вили.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Калина,благодаря за уместната аналогия която обръща лице към първичното изначало.Две стихии събрани заедно могат да носят и благодат.Успешна септемврийска седмица ти желая!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Иржи,в многостранен аспект неминуемо имаш право.Но моето намерение беше да вложа романтичното начало като водещ елемент в стиха.Благодаря ти за присъствието и участие в дебата.
    Поздрав!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Светулка,някои казват че сушата е по-добрия вариант от наводненията но за мен идвете събития са злини.Благодаря за присъствието.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Ели,желая ти хубави празнични дни.Здраве и вдъхновение!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0