18 ago 2013, 20:13

Капчука

  Poesía » Otra
448 0 2

Капчука

 

 

Капчукът  безнадеждно ромони...

Той  сякаш във сърцето  ми се впива...

И самотата  в  стаята звъни...

Мъглата на лавини се разлива...

 

И тази непрогледна  тъмнина,

с която е просмукана земята...

Ще се смени ли тя със светлина,

да озари на клетника  душата...

 

Капчукът  чука... И ме вледени!...

Досадата  душата ми превзема!...

И радостта  набързо  тя смени!...

И лепкав страх отвътре ме обзема!

 

Дали ще мога  пак да полетя...

Ще срещна ли аз моята принцеса?!

Ще имам ли  във вазата цветя

или ще трябва  да сменя адреса!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...