18 ago 2013, 20:13

Капчука

  Poesía » Otra
450 0 2

Капчука

 

 

Капчукът  безнадеждно ромони...

Той  сякаш във сърцето  ми се впива...

И самотата  в  стаята звъни...

Мъглата на лавини се разлива...

 

И тази непрогледна  тъмнина,

с която е просмукана земята...

Ще се смени ли тя със светлина,

да озари на клетника  душата...

 

Капчукът  чука... И ме вледени!...

Досадата  душата ми превзема!...

И радостта  набързо  тя смени!...

И лепкав страх отвътре ме обзема!

 

Дали ще мога  пак да полетя...

Ще срещна ли аз моята принцеса?!

Ще имам ли  във вазата цветя

или ще трябва  да сменя адреса!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....