Капчукът безнадеждно ромони...
Той сякаш във сърцето ми се впива...
И самотата в стаята звъни...
Мъглата на лавини се разлива...
И тази непрогледна тъмнина,
с която е просмукана земята...
Ще се смени ли тя със светлина,
да озари на клетника душата...
Капчукът чука... И ме вледени!...
Досадата душата ми превзема!...
И радостта набързо тя смени!...
И лепкав страх отвътре ме обзема! ...