Aug 18, 2013, 8:13 PM

Капчука

  Poetry » Other
452 0 2

Капчука

 

 

Капчукът  безнадеждно ромони...

Той  сякаш във сърцето  ми се впива...

И самотата  в  стаята звъни...

Мъглата на лавини се разлива...

 

И тази непрогледна  тъмнина,

с която е просмукана земята...

Ще се смени ли тя със светлина,

да озари на клетника  душата...

 

Капчукът  чука... И ме вледени!...

Досадата  душата ми превзема!...

И радостта  набързо  тя смени!...

И лепкав страх отвътре ме обзема!

 

Дали ще мога  пак да полетя...

Ще срещна ли аз моята принцеса?!

Ще имам ли  във вазата цветя

или ще трябва  да сменя адреса!...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...