18.08.2013 г., 20:13

Капчука

445 0 2

Капчука

 

 

Капчукът  безнадеждно ромони...

Той  сякаш във сърцето  ми се впива...

И самотата  в  стаята звъни...

Мъглата на лавини се разлива...

 

И тази непрогледна  тъмнина,

с която е просмукана земята...

Ще се смени ли тя със светлина,

да озари на клетника  душата...

 

Капчукът  чука... И ме вледени!...

Досадата  душата ми превзема!...

И радостта  набързо  тя смени!...

И лепкав страх отвътре ме обзема!

 

Дали ще мога  пак да полетя...

Ще срещна ли аз моята принцеса?!

Ще имам ли  във вазата цветя

или ще трябва  да сменя адреса!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...