Капчука

Капчукът безнадеждно ромони...

Той сякаш във сърцето ми се впива...

И самотата в стаята звъни...

Мъглата на лавини се разлива...

И тази непрогледна тъмнина,

с която е просмукана земята...

Ще се смени ли тя със светлина,

да озари на клетника душата...

Капчукът чука... И ме вледени!...

Досадата душата ми превзема!...

И радостта набързо тя смени!...

И лепкав страх отвътре ме обзема!

Дали ще мога пак да полетя...

Ще срещна ли аз моята принцеса?!

Ще имам ли във вазата цветя

или ще трябва да сменя адреса!...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Hekredel (Христо Славов)

2013-08-22T21:03:37+03:00

Благодаря! Така е...
valqka (Валентин Василев)

2013-08-19T16:17:29+03:00

Малко меланхолия не е излишна на нашите години, Ице! Хареса ми!