Капчука

Капчукът безнадеждно ромони...

Той сякаш във сърцето ми се впива...

И самотата в стаята звъни...

Мъглата на лавини се разлива...

И тази непрогледна тъмнина,

с която е просмукана земята...

Ще се смени ли тя със светлина,

да озари на клетника душата...

Капчукът чука... И ме вледени!...

Досадата душата ми превзема!...

И радостта набързо тя смени!...

И лепкав страх отвътре ме обзема!

Дали ще мога пак да полетя...

Ще срещна ли аз моята принцеса?!

Ще имам ли във вазата цветя

или ще трябва да сменя адреса!...