18 авг. 2013 г., 20:13

Капчука

451 0 2

Капчука

 

 

Капчукът  безнадеждно ромони...

Той  сякаш във сърцето  ми се впива...

И самотата  в  стаята звъни...

Мъглата на лавини се разлива...

 

И тази непрогледна  тъмнина,

с която е просмукана земята...

Ще се смени ли тя със светлина,

да озари на клетника  душата...

 

Капчукът  чука... И ме вледени!...

Досадата  душата ми превзема!...

И радостта  набързо  тя смени!...

И лепкав страх отвътре ме обзема!

 

Дали ще мога  пак да полетя...

Ще срещна ли аз моята принцеса?!

Ще имам ли  във вазата цветя

или ще трябва  да сменя адреса!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...