1 oct 2016, 10:13

Капчука 

  Poesía
707 1 5

КАПЧУКА

 

Капчука безнадеждно ромони...

Той сякаш във сърцето ми се впива...

И самотата, в стаята звъни...

Мъглата на лавини се разлива...

 

И тази непрогледна тъмнина,

с която е просмукана земята...

Ще се смени ли тя със светлина,

да озари на клетника душата...

 

Капчука чука...И ни вледени!...

Досадата душата ми превзема!..

И радостта, набързо тя смени!..

И лепкав страх, от вътре ме обзема!

 

Дали ще мога пак да полетя...

Ще срещна ли аз моята принцеса?!

Ще имам ли във вазата цветя,

Или ще трябва да сменя адреса!..

 

 

© Hekredel Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??