Капчука
КАПЧУКА
Капчука безнадеждно ромони...
Той сякаш във сърцето ми се впива...
И самотата, в стаята звъни...
Мъглата на лавини се разлива...
И тази непрогледна тъмнина,
с която е просмукана земята...
Ще се смени ли тя със светлина,
да озари на клетника душата...
Капчука чука...И ни вледени!...
Досадата душата ми превзема!..
И радостта, набързо тя смени!..
И лепкав страх, от вътре ме обзема!
Дали ще мога пак да полетя...
Ще срещна ли аз моята принцеса?!
Ще имам ли във вазата цветя,
Или ще трябва да сменя адреса!..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Hekredel Все права защищены