1.10.2016 г., 10:13

Капчука

959 1 4

КАПЧУКА

 

Капчука безнадеждно ромони...

Той сякаш във сърцето ми се впива...

И самотата, в стаята звъни...

Мъглата на лавини се разлива...

 

И тази непрогледна тъмнина,

с която е просмукана земята...

Ще се смени ли тя със светлина,

да озари на клетника душата...

 

Капчука чука...И ни вледени!...

Досадата душата ми превзема!..

И радостта, набързо тя смени!..

И лепкав страх, от вътре ме обзема!

 

Дали ще мога пак да полетя...

Ще срещна ли аз моята принцеса?!

Ще имам ли във вазата цветя,

Или ще трябва да сменя адреса!..

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...