23 jul 2019, 9:38

Капитанът на надеждата

  Poesía » Otra
1.7K 4 22

Понеделник отвори очи,

засияли от лятно очакване.

Залюля се на сноп от лъчи

този юлски чаровник и пакостник.

 

После скочи сам в лодка мечта,

на забраната срязал въжетата.

Беше чул на вълните речта,

вместо шепота тих на дърветата.

 

И заплува към свой хоризонт,

като пръв капитан на надеждата.

Млад наследник на вятър виконт

и на майка с кръв А+ безбрежност.

 

Щом обикнеш ти този хлапак

и повярваш докрай в капитана,

от мечтите получил си знак

да преплуваш за тях океана.

 

22.07.2019

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И ти ли си тук? Хайде, момиче, има място и за теб в лодката! Радвам ти се!
  • Много свежо и усмихващо!! 💖
  • Ники, толкова са ми скъпи думите ти! Дават ми криле за творчество! Благодаря!
  • Oт този стих се носи такава енергия!
    Прочетох и почувствах!
    Браво Мария!
    За красотата, която претворяваш, оцветяваш, прекрояваш, ушиваш, сглобяваш, твориш, усещаш, моделираш!
  • Това е нов прекрасен стих, Мария!
    Бих го кръстила "Без огъня какво животът струва?"

    Цитирах по памет индианска мъдрост...

Платна от надежда 🇧🇬

Ако с моята лодка летите,
понеделникът петък не слуша...
От вълните платна си ушийте,
океанът е вашата суша!
Капитан на платна от надежда! ...
1.2K 9 7

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...