Jul 23, 2019, 9:38 AM

Капитанът на надеждата

  Poetry » Other
1.7K 4 22

Понеделник отвори очи,

засияли от лятно очакване.

Залюля се на сноп от лъчи

този юлски чаровник и пакостник.

 

После скочи сам в лодка мечта,

на забраната срязал въжетата.

Беше чул на вълните речта,

вместо шепота тих на дърветата.

 

И заплува към свой хоризонт,

като пръв капитан на надеждата.

Млад наследник на вятър виконт

и на майка с кръв А+ безбрежност.

 

Щом обикнеш ти този хлапак

и повярваш докрай в капитана,

от мечтите получил си знак

да преплуваш за тях океана.

 

22.07.2019

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И ти ли си тук? Хайде, момиче, има място и за теб в лодката! Радвам ти се!
  • Много свежо и усмихващо!! 💖
  • Ники, толкова са ми скъпи думите ти! Дават ми криле за творчество! Благодаря!
  • Oт този стих се носи такава енергия!
    Прочетох и почувствах!
    Браво Мария!
    За красотата, която претворяваш, оцветяваш, прекрояваш, ушиваш, сглобяваш, твориш, усещаш, моделираш!
  • Това е нов прекрасен стих, Мария!
    Бих го кръстила "Без огъня какво животът струва?"

    Цитирах по памет индианска мъдрост...

Платна от надежда 🇧🇬

Ако с моята лодка летите,
понеделникът петък не слуша...
От вълните платна си ушийте,
океанът е вашата суша!
Капитан на платна от надежда! ...
1.2K 9 7

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...