23.07.2019 г., 9:38

Капитанът на надеждата

1.7K 4 22

Понеделник отвори очи,

засияли от лятно очакване.

Залюля се на сноп от лъчи

този юлски чаровник и пакостник.

 

После скочи сам в лодка мечта,

на забраната срязал въжетата.

Беше чул на вълните речта,

вместо шепота тих на дърветата.

 

И заплува към свой хоризонт,

като пръв капитан на надеждата.

Млад наследник на вятър виконт

и на майка с кръв А+ безбрежност.

 

Щом обикнеш ти този хлапак

и повярваш докрай в капитана,

от мечтите получил си знак

да преплуваш за тях океана.

 

22.07.2019

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И ти ли си тук? Хайде, момиче, има място и за теб в лодката! Радвам ти се!
  • Много свежо и усмихващо!! 💖
  • Ники, толкова са ми скъпи думите ти! Дават ми криле за творчество! Благодаря!
  • Oт този стих се носи такава енергия!
    Прочетох и почувствах!
    Браво Мария!
    За красотата, която претворяваш, оцветяваш, прекрояваш, ушиваш, сглобяваш, твориш, усещаш, моделираш!
  • Това е нов прекрасен стих, Мария!
    Бих го кръстила "Без огъня какво животът струва?"

    Цитирах по памет индианска мъдрост...

Платна от надежда

Ако с моята лодка летите,
понеделникът петък не слуша...
От вълните платна си ушийте,
океанът е вашата суша!
Капитан на платна от надежда! ...
1.2K 9 7

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...