Капка
КАПКА
Един живот сред пътища се ражда.
Сред срещи... просто мимолетни.
Остават само спомените вечни.
Остава раната от любовта.
Остава снимка. Черно-бяла.
Остава само вехтият чадър,
със който във дъжда единствен
си пазил нейния подслон.
Оставяш себе си във малка капка,
дълбоко в нейните очи,
с надежда да погалиш нежно
отново милото лице.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емил Стоянов Todos los derechos reservados
Трогвате ме.
