5 nov 2006, 1:10

Капка в теб

  Poesía
1.4K 0 4
Капка на овяхнало листо,
паднала на земята -
това съм аз сега.
Стоя и чакам
да дойде росата,
стоя сама ,
мисля за теб.
Ти беше огънят,
аз съм водата,
слънце и дъжд
свързани в едно.

Това бе фантазия,
трябваше да свърши игрта,
нямаше как,
ни раздели ни съдбата.
И сега стоя сама
в тоз слънчево-дъждовен ден
и проклинам тоз момент ,
когато видях в очите ти
капката, която олицетворяваше мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...