Meg (Миглена Иванова) Meg (Миглена Иванова)
1 8
Nov 5, 2006, 1:10 AM

Капка в теб

  Poetry
1.4K 0 4
Капка на овяхнало листо,
паднала на земята -
това съм аз сега.
Стоя и чакам
да дойде росата,
стоя сама ,
мисля за теб.
Ти беше огънят,
аз съм водата,
слънце и дъжд
свързани в едно.

Това бе фантазия,
трябваше да свърши игрта,
нямаше как,
ни раздели ни съдбата.
И сега стоя сама
в тоз слънчево-дъждовен ден
и проклинам тоз момент ,
когато видях в очите ти
капката, която олицетворяваше мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0