Капка в теб
паднала на земята -
това съм аз сега.
Стоя и чакам
да дойде росата,
стоя сама ,
мисля за теб.
Ти беше огънят,
аз съм водата,
слънце и дъжд
свързани в едно.
Това бе фантазия,
трябваше да свърши игрта,
нямаше как,
ни раздели ни съдбата.
И сега стоя сама
в тоз слънчево-дъждовен ден
и проклинам тоз момент ,
когато видях в очите ти
капката, която олицетворяваше мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Иванова Все права защищены