Заровен в скуката -

едва днес проумях,

че все още не съм те измислил...

Толкова стихове ти посветих

и мечти измечтах,

за да осъзная едва сега –

колко много неща ти липсват...

Ти бе моя живот...

Моя икона – жена.

Нарисуван трепет

лъчезарно сподирящ моите стъпки...

Аз - неуморно те търсих -

не само в този град и тази страна...

Късах мисли в забрава

и със тънък спомен мечтите си кърпих.

За да стигна до прага

последен на мисълта -

надежди провесил над водопада от истини...

Изтрезнял от илюзии,

осъзнал реалността,

че живея -

щом твоя образ все още обмислям...