Заровен в скуката -
едва днес проумях,
че все още не съм те измислил...
Толкова стихове ти посветих
и мечти измечтах,
за да осъзная едва сега –
колко много неща ти липсват...
Ти бе моя живот...
Моя икона – жена.
Нарисуван трепет
лъчезарно сподирящ моите стъпки...
Аз - неуморно те търсих -
не само в този град и тази страна...
Късах мисли в забрава
и със тънък спомен мечтите си кърпих.
За да стигна до прага
последен на мисълта -
надежди провесил над водопада от истини...
Изтрезнял от илюзии,
осъзнал реалността,
че живея -
щом твоя образ все още обмислям...
© Красимир Чернев All rights reserved.