26.03.2013 г., 20:17

Капка върху четката на мислите

835 0 0

Заровен в скуката -

едва днес проумях,

че все още не съм те измислил...

Толкова стихове ти посветих

и мечти измечтах,

за да осъзная едва сега –

колко много неща ти липсват...

 

Ти бе моя живот...

Моя икона – жена.

Нарисуван трепет

лъчезарно сподирящ моите стъпки...

Аз - неуморно те търсих -

не само в този град и тази страна...

Късах мисли в забрава

и със тънък спомен мечтите си кърпих.

 

За да стигна до прага

последен на мисълта -

надежди провесил над водопада от истини...

Изтрезнял от илюзии,

осъзнал реалността,

че живея -

щом твоя образ все още обмислям...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...