6 ago 2010, 11:44

Капките нежност

Poesía » Versos blancos

2.1K 0 10

Сега се топят
капките нежност
останали по кожата ми
и пак си танцуват
звуците от запомнена прекрасност
с дъха си рисуват
водят безмилостно до близка опасност
а сълзите напират
парят с дълбока нещастност
пръсти събират
останалото с дълбока любезност
и с обич рискуват
да се разпаднат безследно от нежност
сега си пируват
изливат ефирно с пируетност
пейзажно простират
чертаят крайна неизбежност
страстно галопират
навлизат с дълбока копнежност
а на нас ни диктуват
да приютяваме в сърцата си от тази нежност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kleopatrasv (Светлана Тодорова)

Мисленно пътувам към теб, мило
и се настанявам там в обичайното,
някъде време с безвремие се е увило
и ме забавя пак в безкрайното....

2010-08-06T21:20:29+03:00
portishead (Милен Пеев)

Късам
един
по един
дните
до теб...
Изплъзващи се
между пръстите
на мислите ми
за да те намеря
в опънати
до скъсване
страсти -
изострели
твоята
грация
и прекършели
в зародиш
съмненията си
върху
настръхналата
ти сянка
от която
се изплъзваш
като приближаваш
докосванията ми
в изгарящо
жадуване
на все
по - близко
зазоряване...

2010-08-06T20:41:43+03:00
kleopatrasv (Светлана Тодорова)

Капките нежност
мило, все си валят
плъзгат
припадат
и попадат
в нежните следи
водещи
към любимите сърца
и си говорят
и любов си делят
ефирно понесли се
за да се споделят...

2010-08-06T20:27:38+03:00
portishead (Милен Пеев)

Всичко е до ръба
преди избора
и може би риска
не винаги е острието
обърнало в две посоки вятъра...

2010-08-06T20:23:53+03:00
kleopatrasv (Светлана Тодорова)

Любомир, благодаря за поетичния коментар, радвам се за такива..!
Морето отмива
оставените
пясъчни следи
но пулсациите
не чувствеността
не може да загаси....

2010-08-06T20:08:37+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0