6 ago 2010, 11:44

Капките нежност

2.1K 0 10

 





Сега се топят
капките нежност
останали по кожата ми
и пак си танцуват
звуците от запомнена прекрасност
с дъха си рисуват
водят безмилостно до близка опасност
а сълзите напират
парят с дълбока нещастност
пръсти събират
останалото с дълбока любезност
и с обич рискуват
да се разпаднат безследно от нежност
сега си пируват

изливат ефирно с пируетност
пейзажно простират

чертаят крайна неизбежност
страстно галопират
навлизат с дълбока копнежност
а на нас ни диктуват
да приютяваме в сърцата си от тази нежност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисленно пътувам към теб, мило
    и се настанявам там в обичайното,
    някъде време с безвремие се е увило
    и ме забавя пак в безкрайното....
  • Късам
    един
    по един
    дните
    до теб...
    Изплъзващи се
    между пръстите
    на мислите ми
    за да те намеря
    в опънати
    до скъсване
    страсти -
    изострели
    твоята
    грация
    и прекършели
    в зародиш
    съмненията си
    върху
    настръхналата
    ти сянка
    от която
    се изплъзваш
    като приближаваш
    докосванията ми
    в изгарящо
    жадуване
    на все
    по - близко
    зазоряване...

  • Капките нежност
    мило, все си валят
    плъзгат
    припадат
    и попадат
    в нежните следи
    водещи
    към любимите сърца
    и си говорят
    и любов си делят
    ефирно понесли се
    за да се споделят...

  • Всичко е до ръба
    преди избора
    и може би риска
    не винаги е острието
    обърнало в две посоки вятъра...
  • Любомир, благодаря за поетичния коментар, радвам се за такива..!
    Морето отмива
    оставените
    пясъчни следи
    но пулсациите
    не чувствеността
    не може да загаси....

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...