Сега се топят
капките нежност
останали по кожата ми
и пак си танцуват
звуците от запомнена прекрасност
с дъха си рисуват
водят безмилостно до близка опасност
а сълзите напират
парят с дълбока нещастност
пръсти събират
останалото с дълбока любезност
и с обич рискуват
да се разпаднат безследно от нежност
сега си пируват
изливат ефирно с пируетност
пейзажно простират
чертаят крайна неизбежност
страстно галопират
навлизат с дълбока копнежност
а на нас ни диктуват
да приютяваме в сърцата си от тази нежност...
© Светлана Тодорова Все права защищены
и се настанявам там в обичайното,
някъде време с безвремие се е увило
и ме забавя пак в безкрайното....