6.08.2010 г., 11:44

Капките нежност

2.1K 0 10

 





Сега се топят
капките нежност
останали по кожата ми
и пак си танцуват
звуците от запомнена прекрасност
с дъха си рисуват
водят безмилостно до близка опасност
а сълзите напират
парят с дълбока нещастност
пръсти събират
останалото с дълбока любезност
и с обич рискуват
да се разпаднат безследно от нежност
сега си пируват

изливат ефирно с пируетност
пейзажно простират

чертаят крайна неизбежност
страстно галопират
навлизат с дълбока копнежност
а на нас ни диктуват
да приютяваме в сърцата си от тази нежност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисленно пътувам към теб, мило
    и се настанявам там в обичайното,
    някъде време с безвремие се е увило
    и ме забавя пак в безкрайното....
  • Късам
    един
    по един
    дните
    до теб...
    Изплъзващи се
    между пръстите
    на мислите ми
    за да те намеря
    в опънати
    до скъсване
    страсти -
    изострели
    твоята
    грация
    и прекършели
    в зародиш
    съмненията си
    върху
    настръхналата
    ти сянка
    от която
    се изплъзваш
    като приближаваш
    докосванията ми
    в изгарящо
    жадуване
    на все
    по - близко
    зазоряване...

  • Капките нежност
    мило, все си валят
    плъзгат
    припадат
    и попадат
    в нежните следи
    водещи
    към любимите сърца
    и си говорят
    и любов си делят
    ефирно понесли се
    за да се споделят...

  • Всичко е до ръба
    преди избора
    и може би риска
    не винаги е острието
    обърнало в две посоки вятъра...
  • Любомир, благодаря за поетичния коментар, радвам се за такива..!
    Морето отмива
    оставените
    пясъчни следи
    но пулсациите
    не чувствеността
    не може да загаси....

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...