6.08.2010 г., 11:44

Капките нежност

2.1K 0 10

 





Сега се топят
капките нежност
останали по кожата ми
и пак си танцуват
звуците от запомнена прекрасност
с дъха си рисуват
водят безмилостно до близка опасност
а сълзите напират
парят с дълбока нещастност
пръсти събират
останалото с дълбока любезност
и с обич рискуват
да се разпаднат безследно от нежност
сега си пируват

изливат ефирно с пируетност
пейзажно простират

чертаят крайна неизбежност
страстно галопират
навлизат с дълбока копнежност
а на нас ни диктуват
да приютяваме в сърцата си от тази нежност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисленно пътувам към теб, мило
    и се настанявам там в обичайното,
    някъде време с безвремие се е увило
    и ме забавя пак в безкрайното....
  • Късам
    един
    по един
    дните
    до теб...
    Изплъзващи се
    между пръстите
    на мислите ми
    за да те намеря
    в опънати
    до скъсване
    страсти -
    изострели
    твоята
    грация
    и прекършели
    в зародиш
    съмненията си
    върху
    настръхналата
    ти сянка
    от която
    се изплъзваш
    като приближаваш
    докосванията ми
    в изгарящо
    жадуване
    на все
    по - близко
    зазоряване...

  • Капките нежност
    мило, все си валят
    плъзгат
    припадат
    и попадат
    в нежните следи
    водещи
    към любимите сърца
    и си говорят
    и любов си делят
    ефирно понесли се
    за да се споделят...

  • Всичко е до ръба
    преди избора
    и може би риска
    не винаги е острието
    обърнало в две посоки вятъра...
  • Любомир, благодаря за поетичния коментар, радвам се за такива..!
    Морето отмива
    оставените
    пясъчни следи
    но пулсациите
    не чувствеността
    не може да загаси....

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...