6.08.2010 г., 11:44

Капките нежност

2.1K 0 10

 





Сега се топят
капките нежност
останали по кожата ми
и пак си танцуват
звуците от запомнена прекрасност
с дъха си рисуват
водят безмилостно до близка опасност
а сълзите напират
парят с дълбока нещастност
пръсти събират
останалото с дълбока любезност
и с обич рискуват
да се разпаднат безследно от нежност
сега си пируват

изливат ефирно с пируетност
пейзажно простират

чертаят крайна неизбежност
страстно галопират
навлизат с дълбока копнежност
а на нас ни диктуват
да приютяваме в сърцата си от тази нежност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисленно пътувам към теб, мило
    и се настанявам там в обичайното,
    някъде време с безвремие се е увило
    и ме забавя пак в безкрайното....
  • Късам
    един
    по един
    дните
    до теб...
    Изплъзващи се
    между пръстите
    на мислите ми
    за да те намеря
    в опънати
    до скъсване
    страсти -
    изострели
    твоята
    грация
    и прекършели
    в зародиш
    съмненията си
    върху
    настръхналата
    ти сянка
    от която
    се изплъзваш
    като приближаваш
    докосванията ми
    в изгарящо
    жадуване
    на все
    по - близко
    зазоряване...

  • Капките нежност
    мило, все си валят
    плъзгат
    припадат
    и попадат
    в нежните следи
    водещи
    към любимите сърца
    и си говорят
    и любов си делят
    ефирно понесли се
    за да се споделят...

  • Всичко е до ръба
    преди избора
    и може би риска
    не винаги е острието
    обърнало в две посоки вятъра...
  • Любомир, благодаря за поетичния коментар, радвам се за такива..!
    Морето отмива
    оставените
    пясъчни следи
    но пулсациите
    не чувствеността
    не може да загаси....

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....