Каприз
Каприз
Във водите се потапям до зелено,
после тръпка с вятъра повял
носи ме така блажено
и нощта започва своя бал.
С тихата въздишка мракът
спомените гази в този час,
а ръката ми графично чака
да те нарисува във анфас.
Толкова е маловажно вечер
ти да бъдеш мой сюрприз,
ще изтрия с ветровете
този сбъднал се каприз.
А когато утрото прогледне,
аз ще бъда шемет невидян,
до портрета ще приседне
само спомен пропилян.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сара Махова Todos los derechos reservados
