13.03.2009 г., 1:21 ч.

Каприз 

  Поезия » Любовна
1613 0 4

 

 

 

                                                   Каприз

 

 

                           Във водите се потапям до зелено,

                           после тръпка с вятъра повял

                           носи ме така блажено

                           и нощта започва своя бал.

 

                          С тихата въздишка мракът

                          спомените гази в този час,

                          а ръката ми графично чака

                          да те нарисува във анфас.

 

                          Толкова е маловажно вечер

                          ти да бъдеш мой сюрприз,

                          ще изтрия с ветровете

                          този сбъднал се каприз.

 

                          А когато утрото прогледне,

                          аз ще бъда шемет невидян,

                          до портрета ще приседне

                          само спомен пропилян.

 

© Сара Махова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??