Каприз
Каприз
Във водите се потапям до зелено,
после тръпка с вятъра повял
носи ме така блажено
и нощта започва своя бал.
С тихата въздишка мракът
спомените гази в този час,
а ръката ми графично чака
да те нарисува във анфас.
Толкова е маловажно вечер
ти да бъдеш мой сюрприз,
ще изтрия с ветровете
този сбъднал се каприз.
А когато утрото прогледне,
аз ще бъда шемет невидян,
до портрета ще приседне
само спомен пропилян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сара Махова Всички права запазени
