Каприз
Във водите се потапям до зелено,
после тръпка с вятъра повял
носи ме така блажено
и нощта започва своя бал.
С тихата въздишка мракът
спомените гази в този час,
а ръката ми графично чака
да те нарисува във анфас.
Толкова е маловажно вечер
ти да бъдеш мой сюрприз,
ще изтрия с ветровете
този сбъднал се каприз.
А когато утрото прогледне,
аз ще бъда шемет невидян,
до портрета ще приседне
само спомен пропилян.
© Сара Махова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
