Sara (Сара Махова)
23 6
Mar 13, 2009, 1:21 AM

Каприз 

  Poetry » Love
1546 0 4

 

 

 

                                                   Каприз

 

 

                           Във водите се потапям до зелено,

                           после тръпка с вятъра повял

                           носи ме така блажено

                           и нощта започва своя бал.

 

                          С тихата въздишка мракът

                          спомените гази в този час,

                          а ръката ми графично чака

                          да те нарисува във анфас.

 

                          Толкова е маловажно вечер

                          ти да бъдеш мой сюрприз,

                          ще изтрия с ветровете

                          този сбъднал се каприз.

 

                          А когато утрото прогледне,

                          аз ще бъда шемет невидян,

                          до портрета ще приседне

                          само спомен пропилян.

 

© Сара Махова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??