Забранен каприз    (+18)

Гледаш толкова невинно,

но с премрежени очи,

че във щъркели наивно

знам, не вярваш вече ти...

Блузкатата полупрозрачна

очертава гола гръд

и издава мисъл  здрачна

на събудената плът...

Като малка птица пърха

твоето сърце... Защо́

блузата ти островърха

иска да разкъса то́?...

Вече знаеш ли, че има

„ябълката“ сладък вкус

и че двама стават – трима

на плътта след нежен трус?...

... Зная толкова измами

и да те излъжа знам,

но днес искам любовта ни

като химн във действащ храм

да звучи: и в Тържеството

забранено в Ерестта,

и в Греха, и в Пиршеството

от разгула на Страстта!...

Искам да е дълга!.. Много...

С ритуална простота –

без доказване...Ей богу

като Вяра да е тя!...

Едно далечно време