18 мая 2020 г., 00:46

Каприз

1.3K 1 0

 

Забранен каприз    (+18)

 

Гледаш толкова невинно,

но с премрежени очи,

че във щъркели наивно

знам, не вярваш вече ти...

 

Блузкатата полупрозрачна

очертава гола гръд

и издава мисъл  здрачна

на събудената плът...

 

Като малка птица пърха

твоето сърце... Защо́

блузата ти островърха

иска да разкъса то́?...

 

Вече знаеш ли, че има

ябълката“ сладък вкус

и че двама стават – трима

на плътта след нежен трус?...

 

... Зная толкова измами

и да те излъжа знам,

но днес искам любовта ни

като химн във действащ храм

 

да звучи: и в Тържеството

забранено в Ерестта,

и в Греха, и в Пиршеството

от разгула на Страстта!...

 

Искам да е дълга!.. Много...

С ритуална простота –

без доказване...Ей богу

като Вяра да е тя!...

 

Едно далечно време

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....