От дни морето бе потънало във размишление
притихнало, безшумно, апатично.
И макар да бе във вечно движение
нехаеше за всичко, съвсем безразлично.
Бе избрало за своя одежда
воал светлосин, тънък и нежен.
Повдигаше от време на време бяла вежда
и брега облизваше с поглед премрежен.
Вчера внезапно дрехата си съблече
и излезе от свойто уединение.
Заговори силно, с тътен и отсече,
че му е нужно забавление. ...