26 may 2007, 5:23

Капят пак листата

  Poesía
1.1K 0 0
На вън е есен!
Капят пак листата
и сякаш с тях,
в тъмната есенна вечер
си отива любовта.
Така спонтанно и неочаквано,
както в онзи пролетен ден
бе се зародила.
И сърцето плаче тихо,
за есения листопад
или може би
за отиващата си любов.
И всичко пак е тихо,
и всичко пак е мрачно.
Но как искам пак
радостта да озари
моето лице.
Както в онази майска вечер.
Вечерта, в която
ти ми каза "Здрасти"
и ме дари
с щастие така прекрасно.
И спомените пак така прекрасни,
зараждат се отново в мен
и ме връщат пак в онази майска вечер,
в която щастливи бяхме ние с теб.
Но есента дойде,
отнася щастието с есения лестопад
така, както пролетта бе го донесла.
И сърцето пак е празно.
И сърцето пак е пусто.
Но знам, в един прекрасен ден
то пак ще се изпълни с щастие.
Щастие, което ти ме даре,
но дарено ми от друг.
Желая ти от все сърце
щастие така прекрасно,
но дарено ти от друга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...