26 мая 2007 г., 05:23

Капят пак листата

1.1K 0 0
На вън е есен!
Капят пак листата
и сякаш с тях,
в тъмната есенна вечер
си отива любовта.
Така спонтанно и неочаквано,
както в онзи пролетен ден
бе се зародила.
И сърцето плаче тихо,
за есения листопад
или може би
за отиващата си любов.
И всичко пак е тихо,
и всичко пак е мрачно.
Но как искам пак
радостта да озари
моето лице.
Както в онази майска вечер.
Вечерта, в която
ти ми каза "Здрасти"
и ме дари
с щастие така прекрасно.
И спомените пак така прекрасни,
зараждат се отново в мен
и ме връщат пак в онази майска вечер,
в която щастливи бяхме ние с теб.
Но есента дойде,
отнася щастието с есения лестопад
така, както пролетта бе го донесла.
И сърцето пак е празно.
И сърцето пак е пусто.
Но знам, в един прекрасен ден
то пак ще се изпълни с щастие.
Щастие, което ти ме даре,
но дарено ми от друг.
Желая ти от все сърце
щастие така прекрасно,
но дарено ти от друга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...