На вън е есен!
Капят пак листата
и сякаш с тях,
в тъмната есенна вечер
си отива любовта.
Така спонтанно и неочаквано,
както в онзи пролетен ден
бе се зародила.
И сърцето плаче тихо,
за есения листопад
или може би
за отиващата си любов.
И всичко пак е тихо,
и всичко пак е мрачно.
Но как искам пак
радостта да озари
моето лице.
Както в онази майска вечер.
Вечерта, в която
ти ми каза "Здрасти"
и ме дари
с щастие така прекрасно.
И спомените пак така прекрасни,
зараждат се отново в мен
и ме връщат пак в онази майска вечер,
в която щастливи бяхме ние с теб.
Но есента дойде,
отнася щастието с есения лестопад
така, както пролетта бе го донесла.
И сърцето пак е празно.
И сърцето пак е пусто.
Но знам, в един прекрасен ден
то пак ще се изпълни с щастие.
Щастие, което ти ме даре,
но дарено ми от друг.
Желая ти от все сърце
щастие така прекрасно,
но дарено ти от друга.