Капят пак листата
1.1K
0
0
На вън е есен!
Капят пак листата
и сякаш с тях,
в тъмната есенна вечер
си отива любовта.
Така спонтанно и неочаквано,
както в онзи пролетен ден
бе се зародила.
И сърцето плаче тихо,
за есения листопад
или може би
за отиващата си любов.
И всичко пак е тихо,
и всичко пак е мрачно.
Но как искам пак
радостта да озари
моето лице.
Както в онази майска вечер.
Вечерта, в която
ти ми каза "Здрасти"
и ме дари
с щастие така прекрасно.
И спомените пак така прекрасни,
зараждат се отново в мен
и ме връщат пак в онази майска вечер,
в която щастливи бяхме ние с теб.
Но есента дойде,
отнася щастието с есения лестопад
така, както пролетта бе го донесла.
И сърцето пак е празно.
И сърцето пак е пусто.
Но знам, в един прекрасен ден
то пак ще се изпълни с щастие.
Щастие, което ти ме даре,
но дарено ми от друг.
Желая ти от все сърце
щастие така прекрасно,
но дарено ти от друга.
Капят пак листата
и сякаш с тях,
в тъмната есенна вечер
си отива любовта.
Така спонтанно и неочаквано,
както в онзи пролетен ден
бе се зародила.
И сърцето плаче тихо,
за есения листопад
или може би
за отиващата си любов.
И всичко пак е тихо,
и всичко пак е мрачно.
Но как искам пак
радостта да озари
моето лице.
Както в онази майска вечер.
Вечерта, в която
ти ми каза "Здрасти"
и ме дари
с щастие така прекрасно.
И спомените пак така прекрасни,
зараждат се отново в мен
и ме връщат пак в онази майска вечер,
в която щастливи бяхме ние с теб.
Но есента дойде,
отнася щастието с есения лестопад
така, както пролетта бе го донесла.
И сърцето пак е празно.
И сърцето пак е пусто.
Но знам, в един прекрасен ден
то пак ще се изпълни с щастие.
Щастие, което ти ме даре,
но дарено ми от друг.
Желая ти от все сърце
щастие така прекрасно,
но дарено ти от друга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
