rozita-p (Росица)
120 1324
23 feb 2011, 21:38

Карамел 

  Poesía
807 1 9

Миришеш на неделен карамел,

а ирисите – толкова златисти,

че ще покапят като късен хмел

във кошера на бунните ми мисли.

 

Как бих могла и миг да издържа

на устните пред тръпната покана -

медът им, като злато отлежал,

отмива мълком древните забрани,

 

сковали целомъдрено ума.

Скрижалите изронват се, без блясък,

след хиляди години самота

прегръщат битието си на пясък.

 

И ставам тетива от топла плът

в лъка ти като жажда натежала,

докосвам те и чувам как растат

на капки заливите от премала.

 

Разсипвам се на звуци сладка тлен

и захарно-златиста се стопявам

в дъха ти на неделен карамел

до атом едноклетъчна забрава.

 

                                   22.02.2011

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??